Постой, да помълчим поне,
макар не беше моя половина.
На мен горчивото небе
не ми врачува душ от медовина.
До пояса затънах в теб
и, виждаш, още нося те подкожно.
Постой, да си отгледам жлеб
върху табелката \"Не е възможно!\".


Да помълчим от Ти - до Аз.
За припознаване не се наказва!
Постой, на мястото на \"нас\"
да се изпише просто място празно.
Небето с половин луна,
уста протегна нецелуната.
Ехиден мракът се изсмя:
\"Душата е луна без пълнолуния.\"

Радост Даскалова