Татко мили, обичам те много.
... Не успях да ти кажа това.
Все за имиджа свой се тревожех,
всичко криех във свойта душа.

И макар че не чух нивга: \"дъще,
аз обичам те с цяло сърце\".
Все ме тегли душата към къщи.
Онова вечно строго лице

знам че маска е. Вече го зная.
Тази маска на мен завеща.
Все желeзната лейди играя,
а от вътре съм с нежна душа.

Май от теб се научих да крия,
всяко чувство на болка и страх.
Но от себе си как да се скрия,
като всъщност сама съм си враг.

Татко, миличък, много ми липсваш,
но те нося във свойта душа.
Някой ден ти помни ще се върна,
пак при теб ще съм аз. У дома.