Липсваш ми, братко. минаха дни
откакто далече замина...
Пустите, братко проклети пари,
далечната, страшна чужбина...

Взе ми сърцето... камък е тук,
тежест голяма в гърдите...
Сякаш съдбата ни прави напук
и трудно преглъщат се дните.

Тъй е кръвчица е, братко, тъга,
често те нощем сънувам...
Труден живот, ежедневна борба
зная е, но просто тъгувам.

Липсваш ми, братко, домът те зове,
прага самотно проплака...
А във гърдите любящо сърце
тупка самотно и чака...