Морето разказва на чайките бели
красива легенда в нощта,
за малки звездици омайници,
за бледа, жестока Луна.
Как две Луни имало някога -
едната - сияйна, добра,
а другата - зла и озъбена,
на първата рождена сестра.
Залюбил я Слънчо сияйната,
поискал я той за жена,
но злата Луна изревнувала -
магия черна направила -
разпръснала свойта сестра
на частици - звезда до звезда.
От тогаз на небето звездици сияят безчет,
а Слънчо все бяга, бърза напред,
не иска Луната да среща -
спомня си за злобата й пареща.
Луната сега е тъжна, смутена,
без любовта сестринска е самотна, студена...
Не гледай към нея, пътнико странен -
нещастен ще си, озлобен и гладен.
Тъгата й ще те завладее
и любов в сърцето си не ще посееш.
15.06.2012 г. 14.08 ч.
Галина Петрова