ЛЪК
Аз лък съм в Божата ръка изпънат
и всичко в мен трепери като струна,
и всички сетива тревожно в мене тътнат -
живей душата ми в безкрайна буря.
Кат, хищник всеки ден се хвърлям -
създавам, създавам, създавам, творя,
да догоня времето все бързам
и да достигна Там преди да изгоря.
Още миг - ще се скъса в мене тетивата,
от лъка здрав трески ще захвърчат.
Ще се взривя, но пак не казвам \"стига\"
и няма никога да спра аз насред път!
Изпъва ме всеки ден Бог безмилостно,
а все по-щастливо душата звънти.
И не питам аз ще устои ли тетивата,
защото знам, че Бог с безсмъртие ще ме дари.
29.01.2010 г.
София
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me