И приздрача.Дърветата олекнаха от светлина.От ъгъла, иззад една елха,обади се виолончело.Покани призрачното нощно челов обърнатата шапка на камбанарията.Прозорците шлифовахаопаловата светлина на лампите.Фагот запя подир щурец.От боровете се търкулна тежест на шишаркаи разпиля в тревата семена.Английски рог открехна някаква врата.Покани с жест на театрален полъх,вълнуващо облечен с аромат на лак,парфюм и още нещо, но без име.Звънчета стъклени подрънквахадо басов отзвук в медна струна.Прелиташе голяма сива птица.Размахваше крилеи музиката повече нарастваше...Елегия струеше от очите,изписали кората на брезите с цвят на лен...Заглъхнаха стените да излъчват топло.От зеленикавото злато на небетосе скъса с плътен бас душата на камбанатаи вечерта се свлече в двора гола.С минорна терца се обади кукувица...отекна отдалече като ехо,преди до лястовичето гнездопод стряхата да се приспи...