StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,168
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,708
   Точки: 2,662,743
   Съобщения: 155,222
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Крокодилски блус



Стихотворението съдържа сцени на насилие и не представлява критика към Господ, към религията, образа на майката или на жената

„ Когато си изгубил своя Господ, и Господ не може да ти помогне да си го върнеш”.


Пасторът с едва набола брада
обикаляше покрай реката
на полусляпа кобила.
А комарите свиреха блусове
по ветрения филц на шапката му.
Блусове за смърт и сбогом.

Не им обръщаше внимание.
Между глада на крокодилите
и ситата, суха тръстика
изнамираше най-далечните къщи.
И учеше децата в тях на Господ.

Майките протягаха мазолести ръце
за някое петаче Оцеляване.
Но получаваха вяра
и кълняха с очите си пастора.

Комарите крадяха от кълнежите,
за да пишат своите блусове.
Репетираха се над реката.
Водата събираше мъртви дървета
и пиеше от танина им.
За да е в крак с ритъма
на преялите с тъмнина блусове.

А крокодилите в цвят на гнил дънер
(понеже се самоизяждат отвътре),
търсят непрекъснато храна,
с която да залъжат празнотата си.

Докато проповедникът разнасяше
написаното божество,
малкият му син се разболя.
От проклятията на майките.
На медицински - малария.

Неписаният Господ си го взе.
Реката започна да пее
с гласа на момчето от вчера.

Докато пасторът чуе камбаната,
жена му се хвърли в реката,
за да си върне детето.
И се остави на течението.

На път за вкъщи пасторът я срещна
в разстроения стомах на водата.
Отхапана ръка с венчален пръстен.
Крокодилите бяха допяли блуса й.

Тихият ужас изтегли брадата му.
Боядиса я в бяло. До корен.
Оттогава той е без дом
и без Господ.

Продаде полусляпата кобила.
срещу една раздрънкана хармоника
и замъждука в тръстиката.
Като себедостатъчен блусар,
който не знае, че свири фалшиво.

Само крокодилите знаеха.
Но поддържаха неми челюсти.
Страхуваха се да не го изгубят.

Неписаният Господ, Милостивият,
реши да му даде отново Глад.
Да му отпуши ушите.

Изпрати някаква жена в тръстиката.
Тя бягаше, стиснала фуста.
от две хлапака без панталони,
на които не им се бягаше
от ранната жестокост на нагона.

И пасторът изскочи пред хлапетата.
Обрасъл. Непран. Дрипест.
С лед в очите. Като оживяло плашило.
Те все още не бяха мъже
и се разбягаха с крясъци –
Мамо!
Спаси ни от Сатаната мамо.

Благодаря- прошепна жената.
Повдигна доброволно фустата си
и го близна с език по мръсната буза.

И ние благодарим-
отвърнаха крокодилите,
които пасторът нахрани с нея.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-08
прочитания: 167
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход