Краят

тръгнах си внезапно

неочаквано

като целувка

на слепец

протъркана от употреба

смачкана

като парченце

от сакото ми

тръгнах си внезапно

нежелан

като усмивката

на просяк

затънала във блатото

сбръчкана

като грайфера

на гума

тръгнах си внезапно

предизвикателно

като осанката

на мъж

ослепял от чувства

сдъвкани

като обувките

на скитник

тръгвам си внезапно

като повей на вятър

като мълния бяла

като изплашена котка

като пресечена усмивка

като отблъсната целувка

като човек

за който всичко свърши