Събудих се. Денят си беше положителен - 
отвсякъде... На сънените жители
полагаше се по спасителен пакет.
У нас – цигарка със кафе...
За въздържателите – само среден пръст.
Нека докрай да носят своя кръст.
Тъй повелява ни народната традиция.
Пък, ако ще да спретнат утре и петиция.
Но днес, в световния ни дневен ред
по точка първа най-напред
пристига делегация на маите,
понеже както вече знаете,
те ни докараха до края на света.
Сега да обясняват... Ха така...

И някъде в поредната пресконференция,
извънземните паркираха за аудиенция.
След тях пък висшият църковен клир
поведе кръстоносен поход... “с мир”.
Звучаха химни – “Стълба към небето”...
И “Път за ада” стискаше сърцето...
Та за последно по кичозните сергии
продаваха и мощи на светии.

По-учените точно в този час
с отчаян щурм превзеха Бугараш...
Туй мигом дигна акциите на България.
Джакпотът на последната лотария
удари нас, “най-простия народ”...
Накрая българинът беше горд,
да види приноса си към човечеството.
Но българите си останаха в отечеството.
Че нямаше за тях ни елф, ни еднорог...
Делът им твърде скромен, бе сам Бог...

Върховен миг... Нарочно или извънредно
угасна токът. Населението бедно
пропусна с вопъл края на света.
Но колко дивна беше утринта.
Понеже каза Бог... И стана нощ.
А след нощта, светът ни лош
умира бавно... Идат чудеса...