Изваляха се дните, изтекоха - също река,

тихо влачеща своето мътно, безформено тяло.

И сезонът \"Любов-невъзможна\" приключва така,

както всъщност започна - с донякъде лихо и вяло,

скучно стихче. Но в него дъждът вече спря да вали

и (надявам се много) сезонът отива към лято.

Всичко, вече започнало, някога свършва, нали?

Всичко, вече започнало, свършва тогава, когато

му е писано (както се казва)... И няма преди,

нито вчера - от тях даже сянка от дим не остана,

времевятърът бавно отвя всички стари следи...

Шепа спомени, мъничък белег от минала рана -

само те неотлъчно (изглежда) ще бъдат със мен

в моя път - да ме топлят по малко в студените нощи

и понякога леко да бодват в щастливия ден...

О, почти ги забравих! Разбира се, имам си още

връзка рими, грижливо закътани в тайния джоб

на протритото старо сако (за късмет си ги нося),

връзка думички, скрили във себе си част от живот,

вече минал... И ето, че днес си задавам въпроса:

Ако можех да върна във миг всички думи назад,

всичко минало в този сезон, ако можех да върна

там - в началната точка, преди да започне сънят

и да имам дилема - посока, в която да тръгна,

кой ли път бих поел? Е, повярвайте, просто не знам.

Ала нека не правим от нищо епическа драма!

Днес в логичен завършек на всичко, започнало там

пиша стихче, в което сезонът е \"Вече ме няма\"!