Когато дойде неповикан

пред тебе вратата не тряснах.

Достойнството в ъгъл натиках,

да има за твоето място.

Когато си тръгна негонен,

те пуснах. Бях цялата писък.

Превърнах те в стихове-спомен.

Какво още мога да искам?

Понякога спомена галя,

пронизва ме болка неволно,

че имаше край сериала...

Дано да сме всички доволни!