StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,167
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,989
   Коментари: 308,153
   Точки: 2,633,730
   Съобщения: 134,802
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Краят на чакането

Жулиета стои и се взира отчаяно в здрача.
Колко нощи прекара на стария, прашен балкон!?
Още млада е, значи, все още умее да плаче
и да чака звезда да изгрее на пуст небосклон.

Зад гърба и́ висят, отмалели и тежки, крилата и́ - 
няма място за тях, твърде тесни са тези стени,
закърняват и вехнат от дяволски дългото чакане
с някой влюбен Ромео да потърсят простор, висини.

Всички празници губи, от умора едва се крепи
на пантофките бални, а под тях вече зреят светкавици,
но не прави безсмислени опити просто да спи,
че дори и в съня няма балове, танци, наздравици...

И полека изпълва я странен, безименен гняв.
Не към него - невинен е, просто гневи́ се на себе си,
че загуби години за някакъв спомен мъгля́в
и дори красотата спасителна, днес непотребна е. 

В най-дълбокия вир на сърцето си знае сама - 
от безплодно очакване, по-зле не може да бъде.
Още силна е, още не е спомен стар младостта,
огледалото строго, все така, не изрича присъда.

И разпери крилата - първо плахо, а после - с размах.
Още помнеше как се лети (май забравяне няма).
С благодарност прие на Ромео урока - без страх
отлетя надалеч. А стените ... били са измама.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-07-03
прочитания: 86
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход