Да ви разкажа...за кокичетата,за снежно-белитеим мисли,които не посмяхда вдъхна с моите,греховно тъмниот очакване...Да нарисувам...фрезия,изящно наклонила връхда подаде от своя дъх,та аз да си помисля,как в този ден,от тях ще имаклонче и за мен...За ириса ще кажа,за този тънък силуетсред вазите избралтъй мълчаливо,решителна ръкада си представилюбиматав градина лятнас рокляв този цвят...За розите...когато има празник пак,тогава ще разкажа какобичам да си спомнямколко са красивив желанието на очите ми...А може бии друг такаоставя празницитебез цветя...