StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,148
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,980
   Точки: 2,633,264
   Съобщения: 133,257
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Кръв и пепел

Как да дишам? Как ли да живея?
Как да се смея? Сам съм.
Без теб ще полудея...
Как да гледам във усмихнатите хора?
В музиката търся подкрепа и опора.
Ако кръвта ми е на мястото на сълзите,
то дори сърцето ми щеше да излезе през очите..
Мечтите сгазени, направени на прах.
Не разбрах със какво заслужих този гняв.
Не съм прав, не. Никога не съм и бил.
Не ме е страх! Не веднъж сърцето съм убил.
Изгубен не, не съм, ще продължа напред.
Забравям те, след всяка рима..ред след ред.
Пиша и не виждам смисъл във това, което
стана между нас и няма думата сърцето.
Тъжната история за момичето, момчето.
За любовта, от която нищо не остана. Ето,
сам съм аз, сигурно сама и ти.
За всичко съм виновен аз, моля те, прости!
Знам, че ме мразиш. Това и заслужавам.
Но да знаеш, че жестоко съжалявам.
Проблемът винаги е бил във мен.
Виновен съм, признавам си го всеки ден!
Но невъзможно е времето назад да върна.
Във очите да те гледам и да те прегърна...
А дните си минават, часовете се броят.
Нощите тъмни във сърцето ми висят...
Тъмнината във душата властва,
но бавен огън тлее... Една искрица пари
и изгаря вътре в мене...
А ти забрави ли ме? Дали вече се се отказа.
Толкова бързо ли любовта става омраза?
Толкова бързо ли сложи край на мечтата?
Дали и ти прие в себе си тъмнината...?
Чувствам се безсилен. Вече даже ме е страх
от това, в което се превърнах и това, което бях.
От цялата ми същност остана пепел само.
Сам си страдам, нямам даже от приятел рамо.
Нямам нищо и никой. Музиката ми помага.
Музата не ме предаде. Само тя не избяга!
Сърцето в мене страда, за тебе то копнее.
Че кой е тоя, дето иска без любов да живее?
Накъдето и да се обърна, виждам те пред мен.
Но дали ме чакаш? Дали ще дойде този ден,
в който ще сме пак заедно със теб...
Не мога повече да пиша, слагам край на този ред...

                                     Кирил Кирилов ©️


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-05-09
прочитания: 62
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход