Кой си ти бе, човече, избрал да не бъде Човек?!
И опрял пистолет до главата ми гледаш мистично.
Имаш твърде внезапни очи- за крадец и дете.
Нито много добри, нито толкова зли и всевишни.

За какво са ти моите свършени левчета? Виж,
че небето не може да падне по- ниско...
Колко- с тях - ще си купиш? И колко - от нас- ще платиш?
Пистолетът е дъното. Той те издига над всичко.

Беше твърде безценен Животът. До този момент.
А го харчих до лудост, и трезво го пазих- за нищо.
Гледам дулото. Кратък безкраен тунел,
който стига до Бог. Моят благ и очакван убиец.

май, 2010