Отваряш си думи в закрити врати.
Под тебе земята назад се върти.
Щом сняг е засипал следите от вчера,
ще има ли с кой в този свят да вечеряш?
Ще има ли някой на прага да чака?
Предишните сенки стопиха се в мрака.
Луната обичана облак закри.
И няма звезди... в небесата дори.
Помръкнал затъваш из белнали преспи.
Фъртуните вият в пролуките тесни.
Мъглата забива най-ледени пръсти
в душата... Разтваряш крилете си кръстни.
Че плаче душата. Тя хлипове рони.
И моли за прошка... далеч от икони...
Снегът е засипал следите от вчера.
Исус ще склони ли с теб днес да вечеря?