Душата ми разбита е на две,
изтормозена, кървяща, наранена.
Попаднала във мигове на изтерзание,
жадуваща за любов споделена.
Едната иска да се възнесе към небесата,
да се рее като волна птица.
А другата - да тъне в пропаст черна,
от болка натежала, сякаш е олово.
До невъзможност хлътнах в празнота,
неволно се изгубих в самотата.
Душата ми и тя горката
разпъната е на кръстопът.