Гора. Скали. Отново кръстопът...

Напред. Назад. Наляво или дясно.

Изход.  Вяра. Пак, за кой ли път,

Съдбата ме е хванала на тясно!

Ами сега, отново кръстопът

и накъде, се питам, да поема.

От бродене краката ме болят,

а трябва и решение да взема.

Спокойно Слънцето на хълма  ляга

и се прозява в огнено-червено.

Забързан Вятър покрай мене бяга.

Той пък нашепва: „Няма време!“

В добавка взе да се смрачава

и денят превАля уморен.

За щастие Вечерница изгрява.

Поредния ми път е осветен.