На кръстопът стоя и виждам четири посоки,

не зная в коя да тръгна...

Назад не знам какво ще е ако се върна,

напред поглеждам – слънцето блести,

но облаци го скриват на моменти,

назад поглеждам – там любов искри,

но само спомен ли е вече?

Решавам да погледна настрани – две улици тъй сиви...

И пак оставам по средата, а там светът ми се върти...

В която и посока да погледна един глас ми казва остани,

един човек ме хваща за ръката и пак оставам аз в средата,

в компанията на мислите и самотата.