Кралиците, знайно е,

нямат нозе.

Потта им ухае на ягоди сладко.

Човешките

чувства не пипват с

ръце – с погнуса

набръчкват носленцето гладко.

И принцове

няма достойни за тях,

че първо –

не знаят латински

и второ –

мъжете единствено грях

таят зад възвишени мисли.

Смехът забранен е от техния ум

(простаците само се кискат!).

Стоят си високо на своя си хълм...

и... никой не се и натиска...