за старостта теории да ми развива...

Повтарям си, че няма лошо във това -
Спокойна, с него, че ще остарея,
но смисъла на няколко слова
и факти тъжни, ме заставят да немея

Да си мълча виновна пред света
за кръговете, през които минах...
И всичко в името на любовта
мълчейки, със глава изкимах...

И пак и пак... във труден кръговрат
на истини и на мечти живея -
понякога те виждам като брат,
а после пак до лудост те копнея..

Как идваш, за пореден кръг
в безкрайността, в която ме постави
затуй, че си неизплатимият ми дълг-
забивам нокти във стени корави...

И чакам, чакам, без да знам какво,
нали съм здраво и отдавна вкоренена
до теб обаче, съм изтръгнато дърво,
до теб съм просто, другата Ирена...