Кафявата земя ражда свежи,
невъзможно бели цветове.
Паралелът между синьо и зелено
се нарича хоризонт,
а диска светещ в пурпурно червено
ще скрие своя лик някъде зад паралела.
В зелено ще полегне,
ще се потопи в зелено
в едно с уморените ни мисли
и закъснелите, напиращи в нас мечти!
И ето:
- Завити сме от зеленото було
на спокойното съзвучие!
Само пурпурното зарево
напомня някак импулсивно,
за напрегнатото ми съзнание
в деня - отминал и бял.
На зелено полягат всичките ми мисли,
а след миг:
- бляскавият диск заплува нов в синьото,
в приканващото синьо!
Ще се понесат и сините ми мисли,
пренасяйки се пак до границата
между двата цвята.
И всеки път ще бъде нова,
вакумна и непонятна.
Само слънчевият диск ще ми напомня,
че все пак тя е същата - онази...
Или се лъжа!?