Без бял ден да отвори -
несбъднат, без спирка, без грях,
един кръговрат изолиран -
убийствен, но някак познат.
И взира се...
ни процеп, ни лъч, дори без петна
върти се, търкаля се бясно
забравяйки свойта следа.
И в яростна схватка с ума си,
не вижда, не иска, препуска, тресе се и блъска
безкрайно... а няма назад.
Да беше обрасла пътека,
а то - кръговрат.