Крача в градския хаос спокоен,
пренебрегнал суетност излишна.
Здрав ми е още селският корен -
за сено и крави обичам да пиша.
За коне и ливади просторни...
За виещи зими с преспи дълбоки...
Мама вратника да ми отвори -
като сърце си - широко...
Този град е голям, но стегнат
от мисли и хора забързани.
И балкони надвиснали тегнат,
за фасадите сякаш завързани...
Като опнати вени са жиците,
преплетени без начало и край.
Не пращят в огнището цепеници...
Не ме буди петел, а трамвай...
И жъна безизразни погледи
по жълти и сиви павета...
Спомени тлеят и образи бледи...
в скучните ми градски куплети...