Кой ще ми разкаже
приказка за лека нощ?
Кой ще ми помогне да узная,
този свят обсебен от разкош?
Кой нощеска във тъмата,
тихи думи нежно ще реди:
- Няма нищо зад вратата,
караконджулът далеч се изпари.
Кой когато съм щастлива
ще се радва повече  от мен,
и сълзите детски ще попива
от изминалия ден.
Кой ще гледа строго и под вежди
моите издрани колене,
после кой ще ги целуне
болката да спре?
Кой ще вярва повече от мене
в моите измислени мечти,
и ще търси  начин да засвети
радост в моите очи?

Времето отдавна излетяло...
В шепите прозира пустота...
И изпусна таткото изцяло
всичките издрани колена...