Кой си ти?
Че в сънищата ми присъстваш
докосвайки ме плахо за ръка
без думи, шепота прекъсващ
бушуващ в мен, като река.
Кой си ти?
Че в спомени оставящ
сладостта на роза, поднесена с уста
и в мислите ми безпощадно ровиш
откъсваш от очите ми сълза.
Кой си ти?
Тишината разлюлял, в миг единствен
по-нежен, по-страстен от вокал
като цвят в ръцете ти разлистен
обичта поднесъл ми в бокал.
Кой си ти?