Кабела, по който минаваш, е нетен

и няма болка, лъжите лекуват,

представите за принца мои се сбъдват,

не спира времето, жиците по пътя танцуват.



Дори и измислени образите наши лудуват,

различия няма, думи се сливат,

един клавиш, емитиконка щастлива,

целувка ми връщаш, пълна с украса.



Живота осеян от кабелни жици

жужи и сближава нас, непознатите.

Обичам те! - ми шепнеш в ухото,

а аз се заслушвам и става ми леко.



Кой си ти? Не те ли познавам,

но отговор не искам, и не ми е потребен,

чета ред през ред, клавиатурата стене

и чувства ти пращам по кабела нетен.