Страх – демон грозен за гърлото ме
стиска здраво. Задушава ме и въздух
нямам, убива ме, а сърцето от кошмар
е почерняло.
Превърни се сърце в стомана, че болка и
ужас да не те достигат. Душата нека е
безчувствен камък, като стена от бетон
твърда и непреклонима.
Уморена съм. Очи затварям. Искам малко
да по дремна, но ужасът е нечовешки и в
съня кошмарът с двойна сила се завръща.
С вик се будя и треперя, студена пот тече,
филм ли беше или грозна сцена от бъдещето
тъй близко и далеч. Боря се, но съм на края.
На автопилот едва ли дълго ще издържа,
щом страхът и ужасът ме преследват...
ще полудея от неизвестността.