uFeel.me
Копнежно
Автор: rudin,  13 юли 2011 г. в 20:28 ч.
прочити: 208
Понякога ми идва, ей така -
на хубостите вечно ненаситен,
с криле да литна, в селската река
да цопна на завоя, под върбите.


В подмолите и вировете тук
уклейки да ловя, под плочи сврени.
Тревите пред косачите, без звук,
на пластове да падат, като мрени.

На светла нощ с примигващи звезди
в послания вселенски да немея;
до купата сено, заспал в зори,
да чувам на щурците песнопея.

Събудя ли се, моята любов
в сърцето ми да пърха като птиче!
Гърдите ми да вдишват мирис нов
на здравец, на пелин и на лютиче.

Какво ще ни предложи тоз живот,
с годините прелял от бол и чувства?
Забравени от Дявол и от Бог, 
днес споменът превръщаме... в изкуство!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me