Обичаш ли през есента, когато
ситен дъжд лицето ти облива,
а капките се стичат върху него
и подчертават настроението ти.

Усмихваш ли се или плачеш,
вали ли или е от теб не знам,
но чувстовото вечно таено у теб
излиза в един умерен тон на поет.

Любов ли бе за да дадеш надежда
на чувствата и целите с насоки,
в копнежа си и себе си да даваш
в мечтите си осиротял оставаш.

А вън отново ситен сняг избелва
всичко черно, мръсно и само.
Само спомена остава вечен,
таи се в заснежените от студ души.

21.09.2012г.