„Измислих си празник за двама\"

                      „Светла Караянева\"

В безсънна нощ душата на цигулката.

безпаметно бродира тишина.

Рисувам сън от танца на светулките

в симфония от зимна светлина.

Измислям си среднощ софра за двамата.

Измислен празник имам си сега.

Измислям те дори, когато няма те

в измислени градини от тъга.

Препускайки среднощно след миражите,

до себе си да стигна не успях.

Безименни са всички лунни плажове

и всички океани лунен прах.

И може би отдавна си забравила.

И може би светът е вече друг.

Но в таз игра не съществува правило;

приключвам  вече - вече съм до тук.

Последен тракт и спускат се завесите.

Последно тишината е на ход.

И шепнат ми мълчания отнесено

безсъници от свършен епизод.

И някак много странно е гримирана

последната ми истинска любов.

Измислям синя птица за умиране.

Сбогувам се и вече съм готов.