Към гледката, без дъх, съм поглед впила -
препускат вихрено със вятъра коне,
душата ми, телата им във мислите обвила,
се слива с шеметният бяг и ги зове...
Развели гриви, в устрем полетели,
тъй волни, нямащи седла,
единствено с любов тела допрели,
на свободата те достойни са деца.
Със грация извили шии,
бедрата им потрепват от екстаз,
лудуват, в ноздри свили
на гордостта греховната и' власт
Във погледа понесли звездоброя
за всеки даден им от Бога час,
преборват се с беди, сред зноя
с очи разбрали се, без глас.
Усмихнато погалвам им безкрая,
унесена и цялата в захлас,
" Вземете ме" прошепнах го в омая,
" и нека бъда само част от вас! "