Колко много празни къщи...
И защо ли нямам дом,
и защо ли нямам вкъщи,
и сред всичките подслон???

Как душата ми се лута,
само в мрак и тъмнина,..
как от толкоз пусти къщи,
нямам дом дори в една.

Има просяци бездомни,
нямат вещи и пари,
и във жилища ведомствени,
любовта без хляб крепи.

Има даже вечни къщи,
непознали любовта,
над блюдата им насъщни,
зрее черна самота..

В колко много празни къщи,
непознала съм подслон..
И защо ли нямам вкъщи..
и защо ли нямам ДОМ?!