Колко исках да бъда добра,

любовта си докрай да дарявам,

колко исках защо ли така,

във душите ви болка отсявам?!


И къде ли аз вечно грешах,

щом душата ми зло не познава,

може би че съм жива е грях,

щом най близък за мен не остава?!



Колко мъка във мен се стаи,

кой ли пита и кой ме разбира,

колко болки сърцето таи,

любовта ми то само побира.



Колко исках да бъда добра,

с мойта тъжна душа неразбрана,

че от толкова обич тежи,

и на кой да я дам във замяна????