От вас, тъги, венчета си изплетох
и хвърлих ви по речните води –
отплувайте без мене към морето...
Колибри днес в душата ми гнезди.
То пърха в нея като пеперуда,
опрашва я с мечти като пчела...
И пак по детски, палава и луда,
катери тя поредната скала.
Излита вертикално в необята
със скорост непозната досега,
танцува салса с пролетния вятър,
разказва му поредната шега...
Възвръща в мен онази Касиана,
жадуваща и раждаща живот;
от светлина и обич изтъкана –
пчела-колибри в пролетния свод.