StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,735
   Потребители: 12,388
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,685
   Точки: 2,654,113
   Съобщения: 156,082
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,684

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Колелото


Колело – просто струпана мрачна грамада.
Аз съм негова ос. Или може би вечното в мене.
Колелото е в мен и край мен.
Затова и не пада –
то е в мъртвия свят безконечния знак за движение.

То е символ, метафора, намек за порив незрим.
Просто кръгъл момент,
окачен между “долу” и “горе”.
В Колелото сме всички.
И цял живот в кръг се въртим –
въртележка без край и начало в света илюзорен.

Колелото е всичко.
Кръгът е цикличния знак
на света, обитаван от нас от години безчетни.
Скърца старата ос,
за пореден път слизам сред мрак
и не зная дали небосводът над мен ще просветне.

И не вярвам в зората.
Защото до днешния ден
през скали и усои, през каменни припеци голи
се въртя с колелото, но нямаше “горе” за мен,
а проблясваха спиците, слизайки само надолу...

Днес през вечното “долу” проклетият кръг ме влече –
по лице през калта,
с потрошени ребра в камънака.
Кой е казал, че времето плавно тече –
то е стара мелачка, която ти чупи гръбнака.

А не мога да сляза.
Аз трябва безкрай да кръжа –
аз съм старата ос, колелото не трябва да спира.
Този свят се върти и ме смила.
Защо се държа?
Пукат костите в мен.
Но съм жив.
И не ми се умира!...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-04-22
прочитания: 395
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 16 (виж препоръчалите)

Вход