uFeel.me
Колелото
Автор: severianin,  22 април 2013 г. в 12:04 ч.
прочити: 432


Колело – просто струпана мрачна грамада.
Аз съм негова ос. Или може би вечното в мене.
Колелото е в мен и край мен.
Затова и не пада –
то е в мъртвия свят безконечния знак за движение.

То е символ, метафора, намек за порив незрим.
Просто кръгъл момент,
окачен между “долу” и “горе”.
В Колелото сме всички.
И цял живот в кръг се въртим –
въртележка без край и начало в света илюзорен.

Колелото е всичко.
Кръгът е цикличния знак
на света, обитаван от нас от години безчетни.
Скърца старата ос,
за пореден път слизам сред мрак
и не зная дали небосводът над мен ще просветне.

И не вярвам в зората.
Защото до днешния ден
през скали и усои, през каменни припеци голи
се въртя с колелото, но нямаше “горе” за мен,
а проблясваха спиците, слизайки само надолу...

Днес през вечното “долу” проклетият кръг ме влече –
по лице през калта,
с потрошени ребра в камънака.
Кой е казал, че времето плавно тече –
то е стара мелачка, която ти чупи гръбнака.

А не мога да сляза.
Аз трябва безкрай да кръжа –
аз съм старата ос, колелото не трябва да спира.
Този свят се върти и ме смила.
Защо се държа?
Пукат костите в мен.
Но съм жив.
И не ми се умира!...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me