КОГАТО
Когато царството на сенките
погълне сетната виделина.
На мъката, когато, фенките
блуждаят, пъплейки със пипала.
Когато пак обяздва болката
във впряг разюзданите си коне,
пришпорвани за обиколката,
ведно с разбунените ветрове.
Когато лудва в смут душата ти
в бездънната, пустинна тишина.
Когато в колабс са луната и
последната мъждукаща звезда.
Когато разумът и чувствата
подемат странния си диалог.
Съмнения подхващат блудствата
с нечий прецакан, луд живот.
Тогава вият в тебе вълците
с озъбени проклинащи уста.
И мълнии взривяват сълзите!
(Към Бога ли повдигнал си глава?!)
29.11.11 г.