Когато съдбата нарекох неволя,
а болката просто бе съвпадение,
аз вече в църква спрях да се моля,
за този си грях не ща изцерение.

Когато повярвах в едно обещание
и сложих рога, а с крила бях родена,
тъй дявола влезе в моето съзнание,
изтръгна доброто и бях наранена.

И времето мина, сега го разбрах,
понякога зная, сама се наказвам,
за мен е достатъчно, да кажа \"живях\",
а колко са жертвите, няма да казвам.