Когато душата ти иска да плаче
- сляпа, безумна, студена...
Когато тялото ти търси покой...
Когато устните ти тръпнат в безнадеждно очакване...
Когато погледът ти остава без взор...
Когато косите ти белеят безжизнени...
Когато дланта ти покрива другата
- и двете самотни, а не като някога...
Когато сърцето ти дълбоко заспало е
и в съня си загубило пътя...
Когато силата избира посока
и тя не води към теб...
Когато страхът покорно оттегля се,
разбрал, че няма с кого да воюва...
Когато смисълът напуска портрета ти...
Спомни си за мен,
защото аз те обичам!