Колко пристягаща болка таиш!...
(Знаеш си…) Няма антракт…
Усмивката слънчева пазиш -
да е твой пътеводител благ.
Натежават с години мислите.
Припират се многобройни „Ако...”!
Откриваш в сърцето си истини
и кънти едно огромно „Защо?”!
Понаместваш коварните ръбове
и не вярваш, че Господ прави така…
Продължаваш… Със стиснати зъби.
С труден кураж. И нова мечта…
© Павлина Петрова
Посветено на моя приятелка, която загуби детенце…
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me