Когато в тишината чуеш ти онази песен,
която нежни думи за любов реди,
тъй бавно лееща се като дъжд във есен,
изпълваща очите с парещи сълзи!
Заслушай се тогава - и за мен спомни си,
за приказните ни отминали лета,
високата снага на кипариса,
под който ти призна ми любовта!
Спомни си вечерите с онова момиче,
тогава вярвахме във своите мечти,
а мислите сега след спомените тичат!
\"Къде отлитна този миг!?\" - душата ми крещи!