Когато скелет срещне стих,
но пак безплътни са останали ръцете му,
когато в празен поглед, неоткрит,
не грее слънце към небето му,
а мозъкът съсухрен за слова,
не знае да открива свои пътища,
дори на Дявола би станал той слуга,
прокълнАл от име Божие разпътица,
и съдник смел, помислил се за Бог,
на кладата би сложил той живота,
по-мъртъв от мъртвеца, скот,
помислил се за нечия Голгота.
Когато скелет срещне стих...