Когато съм се раждала,
избрала съм,
цветът на мъката да бъде в моите очи
и да препуска в колесницата на вятъра
душата ми към приказни страни.
Когато съм се раждала
във утрото,
поискала съм слънчеви мечти
да търся в цветенце разпукнато
с дъха на момини сълзи.
Когато съм се раждала
съм плакала
с дъжда на златните листа
и може би не съм очаквала
приятелството вярно на скръбта.
Когато съм се раждала,
прегръщайки
надеждата с две мънички ръце,
целувка майчина във мен посяла е
любов към чуждото сърце.
Когато съм се раждала
съм знаела,
че някой ден ще си отида от света,
във който ще оставя пясъчно изваяна
една усмихната следа.

Силвия Гуцева