Когато пред вратата ми се спреш,
не я подритвай, бравата е здрава.
Заспала съм... Но може би ще чуя -
по стъпките ти лампата ще ме събуди...
Когато пред вратата ми се спреш,
не я разбивай. Ключът е в горния ти джоб,
откъм сърцето. Не спя отново...
Захвърлих само самотата към стъклото.
И чашата ти, със утайката от плесен,
запращам някъде по теб, отсреща.
С надеждата да я строша... Пестя водата.
Когато ожаднееш, ще се сетиш...