StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,117
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,810
   Точки: 2,632,761
   Съобщения: 135,810
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Когато нямам думи

Неповярвалият обич
             (скрил е някъде
             в съня си
             стих от топлото ти име)
             в стъпките на непознати.
             Или в твоето "обичам".
             Говори ми... говори ми...”
                              П. Парнарев



Когато си тръгнат и всичките думи,
тъй както си тръгват любимите хора,
пожарът в тъгата ми зная, ще лумне,
запалил луната на моя прозорец.

Тогава ще видя – от толкова синьо
как някъде, нещо се рони и скършва,
и всички написани бъдещи линии
в безпътици пътища как ще потърсят.

Изчоплило времето белег след белег
стрелките ще спре отведъж да превърта,
до нямо очакване всичко ще смели
на срички, преседнали в моето гърло.

Ще спра да говоря. И точно тогава,
пред прага на бялата, тихата зима
ти скрий мълчаливо в съня си на завет
стиха ми и моето, топлото име.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-02-23
прочитания: 122
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход