uFeel.me
Когато камъкът срещне змия
Автор: machkar,  30 март 2011 г. в 12:49 ч.
прочити: 195
Поле от камъни. Древни. Пък неми.
Дори мъхче от мъдрост не протягат.
И слънцето, което ги подгрява,
доказва не оазис. А пустиня.

Пристане ли им дъжд вода да бъде,
остава ненапит и дълго плаче.
Сълзите могат да попият ехо,
единствено ако мигът ги стопли.

А в тази равнина от твърдо нищо,
и тикове на трупове не мърдат.
Тъй сякаш са оптическа измама
живяните грапавини от памет.

Но истината е в пукнатините,
които ги събират и разделят.
Безброй спящи змии под тях се кътат.
Като мечти в очакване на случка.

Една напуска тъмната си дупка.
Ала отказва черната и` кожа
да служи за изстиваща украса.
Пълзи за кремък по грапавините.

И моите ръце сърбят за грапаво.
Нека сред камъните стана камък.
Защото знам, че нищо мъртво няма.

Когато камъкът срещне змия,
и слънцето танцува помежду им -
змията побелява като сняг.
А пред студа и` камъкът е топъл.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me