Когато бях там, ти не спря…
Продължих и се слях с дъхът на вечността.
Когато бях една от всички,
се чувствах като всеки…
Когато бях сама,
Си мислех за всичко онова, което не исках да мисля,
Сякаш не избирам, това което трябваше да се избира!!!
Когато бях далечe,
се покрих с миража на свободата…
Да! Онази свобода, която сам определяш
А, аз така и не можах да я определя.
Трудността да определиш себе си,
ми даваше само въпроси, Търсещи своите отговори…..
Не се намериха - разстоянията бяха нереални,
времето друго.
А аз съществувам като на картина,
нарисувана от “Велик Художник” - незнаен,
дълбаещ постоянно подсъзнанието ми,
за своята истинска същност!