Тъй безпаметно сив е денят -сиви облаци, сиво небе,черни мисли в ума му пълзят,празни приказки, празно сърце.Дрипав, мърляв, нещастен и старколелото побутва със злоба.Спира бавно до мръсен казан,устни мърдат и хулят бога.Жажда мъчи го, глад го разяжда,a казанът е празен, вони.И кашонът на пейката в парказа постеля не става, уви. А светът покрай него минава,безразличен, усмихнат и млад.Всеки поглед встрани отклонява,не разбрал що е жажда и глад.А клошарят унил и прегърбен,колелото подкарва едвам.Псува животa си грозно озъбен,орисията да е беден и сам.