Ти приятелко си клетата душа, която винаги прощава, а за прошка все не моли. Ти винаги вървиш сама и учиш се от грешките си малки. Твърдиш, че всичко в теб е тъй щастливо, но запомни, очите ти разкриват това, което устните не искат да изричат. Бориш се с живота с всички сили, но болката понякога оставя пак ранена клетата душа. Често плачеш и страниш от всички, когато болката обвила те е ти мълчиш и сякаш си затворена в тъмна бездна. Мъчиш се от нея да излезеш, ала не можеш, няма кой ръка да ти протегне. Аз обаче искам да ти я протегна, вместо в клета нек' превърне се в силна твоята душа. Махни с ръка и забрави това, което някога те караше да страдаш. Стисни юмруци и продължи напред, като запомниш, че трябва да се бориш, за да оцелееш! Не бъди клета, а бъди силна! Не бъди жестока, а бди справедлива! Не се смирявай, за да не те усмирят!Вярвай в себе си,за да повярваш в живота!