\" След спектакъла ще те уча на сричане.\"

                                          Ана Петрова

... Ще се върна на прага 

на зимата,

безпогрешно помня следите ти.

И пътеката, дето зарита е

твърде дълго 

със есенни листи.

Просто така - по копринена риза,

дето дълго разкъсваха демони...

Ще се върна на прага 

на зимата -

с топлинката,

събрана в сърцето ми.

Ще те уча, четейки,

на сричане. 

Все през нея да ме четеш, обеснико.

А и иначе.

Аз ще съм тиха, мълчалива -

до... сприхаво.

Сухи съчки - цял наръч,

събирала...

Клечка кибрит - да запаля... 

сърцето ти.